Теми
Набързо за танца
от Ана Салазар
Започвам от най- важното, защото бързам за репетиция и нямам време да бъда любезна.
Танцувайте само в краен случай. Имам една приятелка, която редовно се напикава на път за вкъщи, просто не издържа, вървим по моста и изведнъж тя казва" Ана...пак се напиках". Танцът е физиология, ако можете да останете неподвижни, направете го, започнете ли да танцувате ще заприличате на моята напикана приятелка, сух от водата не може да излезеш, танцът ще издаде и най-тайните ви страхове- не можеш да манипулираш тялото си, както манипулираш ума и сърцето.
Хореографията използвайте само за отправна точка, за посока, за патерица. Няма добра или лоша хореография. Когато хореографията се вижда, значи е слаба. Когато виждам танцьора, значи хореографията е добра.
Техниката е резултат от вътрешната ви необходимост да се движите , с нарастването на глада за танци се подобрява и техниката, а може и обратното.
Музиката. Ровете се в музиката като в мъж, провирайте се в ритъма като в ръцете на заспал любим, разтягайте времето или го поглъщайте лакомо, музиката е партньор, не фон или жокер за концепция. Музиката е партньорът, който ви пази да не настинете напикани в студа и няма да позволи да ви се смеят. Попитаха ме коя част от тялото на танцьора е най-важна, казах ушите. Особено, когато танцувате в тишина. Ушите се намират някъде в корема, 4-5 пръста под пъпа.
Пространството е това, което променяте с танца си, освен в случаите на земетресение. Пространство е, когато близкото е далеч и превърна кухнята в сцена, а сцената в кухня. Съвсем се обърках.
Танц е , което се опитвам да скрия. Когато част от мен се съпротивлява на желанието за движение, танц е да се напикая, а не да седна удобно на тоалетната чиния и да се насладя на удоволствието да изпразня пикочния си мехур и аз не съм чак такъв идиот, че да не виждам как светът ни заплашва с обратното на което пиша.
1076 посещения | 0 коментарадобави коментар